Съкращения: ACC = Американски колеж по кардиология; AHA = Американска сърдечна асоциация; КН = кръвно налягане; CABG = аортокоронарна байпас операция; ИБС = исхемична болест на сърцето; ЗСН = застойна сърдечна недостатъчност; CI = доверителен интервал; ХБЗ = хронично бъбречно заболяване; СС = сърдечно-съдово; МСИ = мозъчносъдов инцидент; ССЗ = сърдечно-съдово заболяване; ТБН = терминална бъбречна недостатъчност; СН = сърдечна недостатъчност; HR = коефициент на риска; ХТ = хипертония; ИСС = исхемично сърдечно събитие; ИСХ = изолирана систолна хипертония; МИ = миокарден инфаркт; не-рХТ = нерезистентна хипертония; PCI = перкутанна коронарна интервенция; рХТ = резистентна хипертония; RR = относителен риск; СКН = систолно кръвно налягане; СAН = систолно артериално налягане; ДКН – диастолно кръвно налягане; TIA = преходна исхемична атака; UK = Обединеното кралство; US = Съединени щати; WHO = Световна здравна организация.

*2024 ръководства на ESC: За да се намали рискът от ССЗ, се препоръчва при повечето възрастни целевите стойности на систолното кръвно налягане при лечение да бъдат 120–129 mmHg, при условие че лечението се понася добре (Клас I, Ниво А). В случаите, когато систолното кръвно налягане при лечение е на или под целевото ниво (120–129 mmHg), но диастолното кръвно налягане не е на целевото ниво (≥80 mmHg), може да се обмисли интензифициране на лечението за понижаване на кръвното налягане, за да се постигне диастолно кръвно налягане при лечение от 70–79 mmHg с цел намаляване на риска от ССЗ (Клас IIb, Ниво C). Тъй като ползата за СС система от целево систолно кръвно налягане по време на лечение от 120–129 mmHg може да не е валидна за следните специфични случаи, трябва да се обмислят персонализирани и по-либерални целеви стойности за систолното кръвно налягане (напр. <140 mmHg) при пациенти, отговарящи на следните критерии: симптоматична ортостатична хипотония преди лечението; и/или възраст ≥85 години (Клас IIa, Ниво C). Тъй като ползата за СС система от целево систолно кръвно налягане от 120–129 mmHg по време на лечение може да не е валидна за следните специфични ситуации, могат да се обмислят персонализирани и по-либерални целеви стойности на кръвното налягане (напр. <140/90 mmHg) при пациенти, отговарящи на следните критерии: клинично значима, умерена до тежка слабост на всяка възраст; и/или ограничена прогнозна продължителност на живота (<3 години) (Клас IIb, Ниво C). 2023 ръководства на ESH: При пациенти на възраст 18–64 години целта е да се понижи артериалното налягане, измерено в кабинета, до <130/80 mmHg (Клас I, Ниво A). За пациенти на възраст 65–79 години основната цел на лечението е понижаване на кръвното налягане до <140/80 mmHg (Клас I, Ниво A). Въпреки това, ако лечението се понася добре, може да се обмисли понижаване на кръвното налягане до ≤130/80 mmHg (Клас II, Ниво B). За пациенти на възраст 65–79 години с ИСХ основната цел на лечението е понижаване на САН в диапазона 140–150 mmHg (Клас I, Ниво А). Въпреки това, ако се понася добре, трябва да се обмисли понижаване на САН в кабинета до диапазона 130–139 mmHg, макар и с повишено внимание, ако ДКН вече е под 70 mmHg (Клас I, Ниво B). При пациенти на възраст ≥80 години систолното кръвно налягане в кабинета трябва да се понижи до диапазона 140–150 mmHg (Клас I, Ниво A). Въпреки това, ако се понася добре, може да се обмисли понижаване на систолното кръвно налягане в кабинета до диапазона 130–139 mmHg, макар и с повишено внимание, ако диастолното кръвно налягане вече е под 70 mmHg (Клас II, Ниво B). 2017 ръководства на ACC/AHA: За възрастни с потвърдена хипертония и известно ССЗ или 10-годишен риск от събитие, свързано с атеросклеротично ССЗ, от 10% или повече, се препоръчва целево кръвно налягане <130/80 mm Hg (Клас I, Ниво B – рандомизирани проучвания за систолното кръвно налягане, Ниво C – експертно мнение за ДКН). За възрастни с потвърдена хипертония, без допълнителни маркери за повишен риск от ССЗ, целевото кръвно налягане <130/80 mm Hg може да бъде разумно (Клас IIb, Ниво B – нерандомизирано за СКН, Ниво C – експертно мнение за ДКН).

^†За „под контрол“ се считаха пациентите, приемащи лекарства за хипертония със систолно КН <140 mmHg и диастолно КН <90 mmHg. Резултатите са от глобален обобщен анализ на 1201 представителни за населението проучвания с 104 милиона участници, проведени в периода (1990–2019).

^‡ Проспективно кохортно проучване сред възрастни от САЩ на възраст ≥18 години (N=13 947), включени в Третото национално проучване за здравето и храненето (NHANES III) (1988–1994 г.; медиана на проследяването 19,1 години). Данните за смъртността са представени като HR (сравнение на групата на „нормотензивните“ с групата на „лекуваните, но неконтролирани“) и 95% CI: от всички причини (HR 1,62; 95% CI: 1,35–1,95), специфично за мозъчносъдови заболявания (HR 3,01; 95% CI: 1,91–4,73), специфична за сърдечни заболявания (HR 2,19; 95% CI: 1,57–3,05) и специфична за ССЗ (HR 2,23; 95% CI: 1,66–2,99). Приблизително 26% са имали хипертония в началото на проучването (от тези пациенти 20,4% са били лекувани и контролирани, 27,1% са били лекувани, но неконтролирани, а 52,5% не са били лекувани). <140/90 mmHg е използвано като целева стойност за адекватен контрол на кръвното налягане както при млади и средно възрастни пациенти с хипертония (<60 години), така и при по-възрастните (≥60 години). Американските насоки подкрепят лечението на хипертоници на възраст ≥60 години с цел постигане на кръвно налягане <150/90 mmHg; въпреки това, AHA и ACC все още считат 140/90 mmHg за оптималната граница за контролирана хипертония и за двете възрастови групи.

^§ Ретроспективно кохортно проучване, обхващащо около 2,4 милиона възрастни членове на „Kaiser Permanente Southern California“ (от януари 2006 г. до декември 2010 г.), от които при 470 386 е била диагностицирана резистентна хипертония (рХТ) или нерезистентна хипертония (не-рХТ). Резистентната хипертония беше подразделена на 2 групи: лица с контролирана рХТ (определена като КН <140/90 mmHg при приемане на 4 или повече лекарства; n=23 104) и лица с неконтролирана рХТ (определена като КН ≥140/90 mmHg при приемане на 3или повече лекарства; n=37 223). Всички останали лица с хипертония бяха категоризирани като без резистентна хипертония (n=410 059). Средното кръвно налягане беше 154/79 mmHg в групата с неконтролирана рХТ, 123/67 mmHg в групата с контролирана рХТ и 132/75 mmHg в групата без рХТ. Данни за резултатите, коригирани по многовариантен модел, сравняващи популацията с рХТ (контролирана и неконтролирана) с популацията без рХТ, представени като HR и 95% CI: ИСС (HR 1,24; 95% CI: 1,20–1,28); ЗСН (HR 1,46; 95% CI: 1,40–1,52); МСИ (HR 1,14; 95% CI: 1,10–1,19); ТБН (HR 1,32; 95% CI: 1,27–1,37); смъртност по всякаква причина (HR 1,06; 95% CI: 1,03–1,08). ЗСН беше дефинирана като СН и кардиомиопатия; ТБН беше дефинирана като лечение с диализа или бъбречна трансплантация; ИСС е дефинирано като миокарден инфаркт, ангина, коронарна оклузия, миокардна некроза и всяка процедура за PCI или CABG; МСИ беше дефиниран като инсулт, кръвоизлив в централната нервна система или мозъчносъдово заболяване/инцидент, неуточнено по друг начин. Основните оценявани резултати бяха ИСС, ЗСН, МСИ, инцидентна ТБН и смъртност по всякаква причина като отделни конкуриращи се резултати. Популацията с рХТ имаше по-голям дял на лицата, достигнали някой от резултатите (31,0% спрямо 16,7%), в сравнение с популацията без рХТ (p<0,001).

^¶ Систематичен преглед и мета-анализ на 123 рандомизирани проучвания (публикувани между 1966 и 2015 г.) оцениха ефектите от понижаването на КН върху СС заболявания и смъртността при различни изходни нива на КН и съпътстващи заболявания при 613 815 участници. Бяха извлечени данни и за сериозни сърдечно-съдови събития (определени като фатален и нефатален МИ, внезапна сърдечна смърт, реваскуларизация, фатален и нефатален инсулт, както и фатална и нефатална сърдечна недостатъчност), ИБС (фатален и нефатален МИ и внезапна сърдечна смърт, с изключение на безсимптомния МИ), инсулт (фатален и нефатален, с изключение на TIA), СН (нова диагноза за СН, хоспитализация или смърт) и бъбречна недостатъчност (ТБН, водеща до диализа, трансплантация или смърт). Относителните рискове за събития на 10 mmHg понижение на систолното КН бяха както следва: сериозни СС събития: 20% (RR=0,80; 95% CI: 0,77–0,83); ИБС: 17% (RR=0,83; 95% CI: 0,78–0,88); инсулт: 27% (RR=0,73; 95% CI: 0,68–0,77); СН: 28% (RR=0,72; 95% CI: 0,67–0,78); смъртност по всякакви причини: 13% (RR=0,87; 95% CI: 0,84–0,91); бъбречна недостатъчност: 5% (RR=0,95; 95% CI: 0,84–1,07).

1. Health threats from high blood pressure. American Heart Association. Reviewed 6 May 2024. Accessed 8 May 2025. https://www.heart.org/en/health-topics/high-blood-pressure/health-threats-from-high-blood-pressure
2. Mancia G et al. J Hypertens. 2023;41(12):1874–2071.
3. Whelton PK et al. Hypertension. 2018;71(6):e13–e115.
4. Global report on hypertension: The race against a silent killer. World Health Organization. Posodobljeno: September 2023. Zadnji dostop: November 2025. https://www.who.int/publications/i/item/9789240081062
5. McEvoy JW et al. Eur Heart J. 2024;45(38):3912–4018.
6. NCD Risk Factor Collaboration (NCD-RisC). Lancet. 2021;398(10304):957–980. Erratum in: Lancet. 2022;399(10324):520.
7. Consequences of high blood pressure. American Heart Association. Objavljeno: September 2025. Zadnji dostop: November 2025. https://www.heart.org/-/media/Files/Health-Topics/High-Blood-Pressure/Consequences-of-High-Blood-Pressure-infographic.pdf
8. Zhou D et al. Sci Rep. 2018;8(1):9418.
9. Sim JJ et al. Kidney Int. 2015;88(3):622–632.
10. Ettehad D et al. Lancet. 2016;387(10022):957–967.
11. Crompton M et al. Biomolecules. 2023;13(6):1004.
12. Papadopoulou-Marketou N et al. Hyperaldosteronism. Endotext [internet]. Zadnjič posodobleno: Avgust 2020. Zadnji dostop: November 2025. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK279065/